Нашата работа

Какво е психично здраве и защо (най-после) започваме да говорим за него – подходът АМБИТ в работата с „най-трудните“ случаи

Случаите на агресия между деца се увеличават. Освен онези, представени от медиите, ние, специалистите, работещи с деца, сме мълчаливи свидетели на това, че този процес отдавна е започнал и в детската градина. Знаем, че показаното по телевизиите е само връх на процес, който отдавна наблюдаваме как ескалира.  

Затова, екипът на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ, в сътрудничество с център „Анна Фройд“ в Лондон, адаптира програма АМБИТ към българския контекст. Няколко групи специалисти вече преминаха обучение, в което усвоиха метода и го приложиха в образователната и социалната системи. Поради неговите изучени ползи, подходът беше препоръчан за използване в социалните услуги и в образователните институции, защото той е насочен към всички, за които отношенията с деца и младежи са ежедневие, без значение дали са психолози, социални работници, детегледачи, или учители.  

Този текст аргументира защо, върху какви знания и данни, и как АМБИТ може да подготви специалистите да създават отношения, в които агресията може да се овладее, а доверието – изгради. 

Как (може) да се работи с най-трудните случаи в социалната и образователната системи?

Кратки отговори на 9 въпроса:

  1. Кои са  „трудните случаи“? 

За тях е прието да се говори като за  „недоброволни клиенти“,  „клиенти в конфликт със закона“, „деца и младежи с предизвикателно поведение“, „агресивни“, с „комплексни потребности – здравни, образователни, психо-социални“ . Тези етикети са начин да обясним преживяването ни на специалисти на страх и безпомощност от агресията и от това, че не ни се доверяват.

  1. Какво се случва, когато работим с трудни случаи?

Чувстваме се безпомощни и некомпетентни, и се изолираме. Прегаряме, защото сме тревожни от рисковете, които поемаме. Не търсим помощ, а, случили се нещо,  обвиняваме „другия“: детето и неговите родители, или другата система – социалната, здравната, образователната, държавата, НПО, дори Европейския съюз.

Резултатът от тези преживявания е станалото хронично местене на такива „случаи“ :  от едно училище в друго, от едно ЦНСТ в друго, от едно приемно семейство в друго, от ТВУ в затвор.

  1. Какво означава  „психо-социални“ потребности?

Това е политически коректната, но и донякъде завоалирана потребност от психиатрична или психотерапевтична помощ. Да обявиш, че имаш нужда от помощ, свързана с психичен проблем, води до стигма: по-страшна от това да си етнически различен, с увреждане, или просто стар. 

Биологична и динамична психиатрия

Биологичната психиатрия лекува с лекарства, защото обяснява психичната болест и трудност чрез биологични фактори. Динамичната психиатрия лекува с отношения, тъй като обяснява психичния проблем с трудности в отношения между дете-възрастен. Основното послание на динамичната психиатрия е:

Всяко поведение има смисъл и е послание към другите. Разбирането на смисъла и на  посланието е път към психичното здраве.

  1. Кои са факторите на развитие, които водят до психични проблеми? 

Според Теория на обектните отношения и Теория на привързаността, когато в ранното детство родителят не чува, не разбира, не реагира (или реагира с насилие) на желанията и посланията на малкото дете, то започва да преживява света като свят, в който не можеш да разчиташ на никого, дори на най-близките си, враждебен свят, в който трябва да се справяш сам. Този свят е „черно-бял“ , населен или с жертви, или насилници. Детето се развива в страх, готово да напада, или да бяга и е в „токсичен стрес“. Такова дете се доверява трудно, не търси и отхвърля помощ. То не може да ментализира.

  1. Какво е ментализация и каква е връзката й с „трудните случаи“ на агресия  и липса на доверие?

Ментализацията е термин, с който се обозначава способността да интерпретираш/разбираш поведението на другите като резултат от техни собствени преживявания, емоции, намерения. 

До 3-4 годишна възраст детето мисли за поведенията и състоянията на другите, като резултат от собственото си поведение. Ако родителят е намръщен, детето е виновно. Ако родителят е весел – детето е причина. Постепенно, ако родител и дете имат връзка на доверие и самият родител разбира поведението на малкото дете, самото дете започва да ментализира. То разбира постепенно, че другият има свои причини да действа по един или друг начин, свои причини да изглежда весел или тъжен. Да разбере, че неговият родителят не е добре, заради трудности в работата му, а не заради него, е важно за детето. Тогава то може да утеши родителя си, да се освободи от чувството на вина и преживяването за отговорност. То разбира, че не то е виновно, не то е лошо. 

Да разчитаме поведението на другите ни помага да се ориентираме в света на отношенията и да съобразяваме нашето поведение със състоянията на другите, но също да искаме съобразяване с нашите. Този сложен „договор“ с другите идва да замести страховете ни, че ние сме виновни за всичко, случващо се около нас. Че не ние сме обект на агресия или отхвърляне. Това ни освобождава от желанието да отговорим на заплахата с агресия, или с отхвърляне.

Когато дете и родител нямат връзка на доверие, когато родителят не разчита поведението на детето, тогава способността за ментализация не се развива, а готовността да се справяш с агресия и отдръпване остават основни житейски стратегии.

Повечето хора притежават тази способност, но някои – не. Важно е да се знае, обаче, че, дори когато я имаме развита, в ситуации на кризи и тревоги, ние временно я губим, а с това започваме да мислим за света като враждебен, а за нас – като негови жертви.

  1. Какво е АМБИТ?

АМБИТ (адаптивен, базиран на ментализация интегриран подход) е подход, който помага на деца и младежи, които виждат света като враждебен, да започнат да ментализират, а с това да разберат, че хората около тях не целят да ги нападат, унижават, пренебрегват, което от своя страна да ги освободи от задачата:

  • да отвърнат на (предполагаемия удар) с агресия или бягство,  
  • да отвърнат на (предполагаемото отхвърляне) с отказ от доверие и отдръпване.
  1. Как АМБИТ постига тази цел?

АМБИТ създава „система“ от такива отношения между хората около детето, които се базират на разбиране на неговото поведение, т.е. хора, които го ментализират. Подходът  включва не само онези, които са дефинирани по длъжностна характеристика да работят с трудните случаи – социални работници, психиатри и психолози. Той включва всички от една организация, които имат отношения с детето – учители, медиатори, непедагогически персонал: хората, които са в по-широкия периметър на отношения с детето.

Създал екип от ментализиращи възрастни, АМБИТ използва специално организирани обсъждания, в които тези възрастни стигат до задълбочено и многообразно разбиране на трудното поведение. 

  1. Какъв е резултатът от АМБИТ?

Развива или възстановява способността за ментализация и така създава ментализираща  общност в екипа около детето. С това екипът:

  • разбира поведението на детето,
  • успява да създаде отношения, освободени от тревоги, а с това овладяват агресията и стимулират използването на помощ,
  • постига сигурност и преодолява прегарянето,

АМБИТ създава ментализираща общност от възрастни, които се отнасят към него така, че да компенсират онези отношения, от които някога е било лишено.

  1. Защо точно АМБИТ?

  • защото е подход, развит на базата на доказателства, 
  • може да се използва във всички системи, които работят с деца и младежи,
  • адаптиран e в 15 държави, включително в България,
  • не изисква предварителна подготовка, а включва всички, независимо от наличие на специални дипломи и квалификация,
  • овладява стреса на специалистите, работещи с деца и младежи,
  • надгражда, а не елиминира други, вече работещи подходи.

За повече информация как да се запишете за предстоящ курс по АМБИТ пишете ни на info@knowhowcentre.org

Д-р Галина Маркова

Ресурси:

Ментализация и ранни етапи на социо-емоционално развитие – 📕 книга – store.bg

https://www.annafreud.org/clinical-support-and-services/adaptive-mentalization-based-integrative-treatment-ambit/

Привързаност и личностна патология – Даниел Петров – 📕 книга – store.bg

Bretherton, I. (1992). The origins of attachment theory: John Bowlby and Mary Ainsworth. Developmental Psychology, 28(5), 759–775. https://doi.org/10.1037/0012-1649.28.5.759

Любов, завист, благодарност – Мелани Клайн (knizhen-pazar.net)

Translate »